Новини

   Но преди да ти се поклоним, но не сервилно и за пред хората, а тихо и скромно – както ти живя, трябва да ти поискаме прошка.

Прости ни, Апостоле, че вече не усещаме пулса на земята си, че допускаме бедността и унижението. Прости ни за пустите села и буренясалите пътища. За тъгата, която превзе душите ни. Прости ни, че губим чистотата на душите си заради силата на парите. Прости ни мълчанието и послушанието. Забравихме предците си. Прости ни! Прости за самотата, на която ги обрекохме. Ще можеш ли да ни простиш наивността и невежеството? Прости ни, че оставяме децата си без бъдеще. Не разпознаваме светците сред нас. Прости ни!

Откъс от есето на  Дзаньо Минев  „ „Прости ни, Апостоле...Поклон!”