История

През 20-те години на миналия век започва застрояването и заселването на местата в днешния квартал “Здравец”. В тихите неделни вечери на околните поляни се събират трудовите хора да се повеселят, да общуват помежду си. Често звучи кавалът на Борис “Дългия”, оглася околността пискунът на Петко “Мъчи гайда”, свири хармониката на Драгни. Душата на кварталните увеселения, на забавите и вечеринките, на срещите и подготовката на кварталния футболен отбор е Марин Николов – един човек, отдаден на своите идеи, на хората от квартала.

Виждайки подема на културния живот сред населението от Гирдапска енория, свещеник Христо К. Попов решава да реализира своята отколешна мечта – да изгради читалище, което да разпространява религиозните идеи.  Ръководеното от него християнско братство “Свети  Възкресение Христово” през 1937 година създава едноименното читалище. За  председател е избран Христо Попов, а в ръководството му влизат железничарят Иван Момчилов, Михаил Каракашев от книжарница “Кула”, бръснарят Русин Ботев  и още три деятелки, чиито имена не  са запазени. Читалището разполага с помещение – салон с 50 места и библиотека. След няколко години то става и член на Съюза на читалищата в България. Към читалището преминават младежите от създадения в квартал “Здравец” през 1935-1936 г. оркестър и спортен клуб. Членове на читалището стават Димитър Йосифов, Христо Ангелов, Кирил Григоров, Васил Ангелов, Стефан Димитров, Дамян Йосифов, Димитър Харалампиев, Гроздан Ангелов и още много други. През военните 1941-1944 години  значителна част от младежите са мобилизирани в армията, някой преминават в нелегалност и дейността на читалището замира.

В неделното утро на 8 октомври 1944 год.  по инициатива на Димитър Максимов се свиква събрание. Обсъжда се въпросът за читалището и дейността му. Единодушно се приема читалището да се преименува на “Възраждане” и се избира новото му ръководство: Димитър Максимов – председател, Христо Ангелов, който води учредителния протокол – секретар, Захари Атанасов – касиер, домакин е Еню Пашкунов, а за първи библиотекар е определен старият деятел Марин Николов. Обявява се откриването на подписка за събиране на средства за построяване на читалищна сграда и за закупуване на книги. Читалището заработва.

През 1945 г. с помощта на военният комендант на града полковник Рудин, читалището за първи път получава собствен дом – две немски дървени бараки.

Разширяването на читалищната дейност и привличането на все повече младежи през 1951 год. отново поставя с острота въпроса за базата. Читалищната инициатива среща подкрепата на трудещите се от квартала, на работниците от предприятията. По читалищната сметка в Инвестиционната банка са вложени над 250 хил.лв., а с помощта на инж. Василев от близката електрическа  подстанция безвъзмездно са предоставени тухли и дървени греди. Закупува се дограма, намерени са майстори-зидари и  през 1952 г. сградата е построена. Новият читалищен дом е открит в навечерието на 150-годишнината от рождението на бележития френски писател Виктор Юго и читалището приема неговото име за свой патрон. Изгражда се танцов състав, прожектират се филми, изнасят се многобройни сказки, възстановен е оркестъра, библиотеката увеличава няколкократно фонда си.

Обновяването на квартал “Здравец” и изграждането на едноименния  киносалон дава възможност  читалището да намери своя нов дом. През 1971 година   то се премества в новата сграда и по предложение на тогавашния Градски съвет за изкуство и култура – Русе приема името на бележития революционер, апостол и летописец на Априлското въстание – Захари Стоянов.

В новата сграда започва  богата и разнообразна дейност, насочена към хората.  Създават се условия за разцвет на музикално, танцово, литературно и изобразително изкуство. Читалищните деятели търсят нови, нетрадиционни форми на работа, като изнасят част от своята дейност извън сградата. Всичко това утвърждава читалище “Захари Стоянов” като едно от водещите в града.

За активната си  и народополезна  културно – просветна дейност и по случай 50 годишния  юбилей, читалището  е наградено с орден „Кирил и Методий” – І степен.